Фердинанд I. Най-дълго управлявалият владетел на Третото българско царство. Цар на българите, ботаник и естественик, енциклопедист, влюбен както в себе си, така и в модерното и различното на този свят. Внук на белгийския крал Леополд I и последния френски крал Луи Филип, пряк троен наследник на „Краля Слънце“ Луи XIV, братовчед на принц Албърт, съпруга на кралица Виктория. Отива си в Кобург през 1948 г., след като е надживял двете си съпруги, и двамата си сина. Оцелял е в няколко заговора, в две балкански и две световни войни. Принуден да абдикира за да спаси създадената от него династия. По изрична негова воля тялото му е положено във временен ковчег, тъй като последното му желание е да бъде погребан в България, държавата, в чието съзидание е посветил живота си и която завинаги се е превърнала в негово второ Аз. Разбира се, завръщането на Царя е по-скоро блян, неосъществима утопия по времето на комунизма, а и, оказва се, и по време на младата българска демокрация. Поне до днес.
